отказвало

Речник на българския език

1. отказвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отказвало е производна форма на отказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отказвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отказвало е производна форма на отказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отказвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отказвало е производна форма на отказвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отказвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отказвало е производна форма на отказвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).