отказвали

Речник на българския език

1. отказвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отказвали е производна форма на отказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отказвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отказвали е производна форма на отказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отказвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отказвали е производна форма на отказвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отказвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отказвали е производна форма на отказвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).