отказал

Речник на българския език

1. отказал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отказал е производна форма на откажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отказал — мин. деят. св. прич. м. р.

отказал е производна форма на откажа (мин. деят. св. прич. м. р.).