откажело

Речник на българския език

1. откажело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откажело е производна форма на откажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откажело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

откажело е производна форма на откажа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).