откажел

Речник на българския език

1. откажел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откажел е производна форма на откажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откажел — мин. деят. несв. прич. м. р.

откажел е производна форма на откажа (мин. деят. несв. прич. м. р.).