отидело

Речник на българския език

1. отидело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отидело е производна форма на отида (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отидело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отидело е производна форма на отида (мин. деят. несв. прич. ср. р.).