отживяло е

Речник на българския език

1. отживяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отживяло е е производна форма на отживея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отживяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отживяло е е производна форма на отживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).