отеснил е

Речник на българския език

1. отеснил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отеснил е е производна форма на отесня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отеснил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отеснил е е производна форма на отесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).