отеснеел

Речник на българския език

1. отеснеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отеснеел е производна форма на отеснея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отеснеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отеснеел е производна форма на отеснея (мин. деят. несв. прич. м. р.).