отекнел

Речник на българския език

1. отекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отекнел е производна форма на отекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отекнел е производна форма на отекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).