отеквал

Речник на българския език

1. отеквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отеквал е производна форма на отеквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отеквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отеквал е производна форма на отеквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отеквал — мин. деят. св. прич. м. р.

отеквал е производна форма на отеквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отеквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отеквал е производна форма на отеквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).