отдираха

Речник на българския език

1. отдираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отдираха е производна форма на отдирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отдираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отдираха е производна форма на отдирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).