отдирали

Речник на българския език

1. отдирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отдирали е производна форма на отдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отдирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отдирали е производна форма на отдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отдирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отдирали е производна форма на отдирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отдирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отдирали е производна форма на отдирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).