отдирала

Речник на българския език

1. отдирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отдирала е производна форма на отдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отдирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отдирала е производна форма на отдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отдирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отдирала е производна форма на отдирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отдирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отдирала е производна форма на отдирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).