отдирал

Речник на българския език

1. отдирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отдирал е производна форма на отдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отдирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отдирал е производна форма на отдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отдирал — мин. деят. св. прич. м. р.

отдирал е производна форма на отдирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отдирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отдирал е производна форма на отдирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).