отделяло

Речник на българския език

1. отделяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отделяло е производна форма на отделям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отделяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отделяло е производна форма на отделям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отделяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отделяло е производна форма на отделям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отделяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отделяло е производна форма на отделям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. отделяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отделяло е производна форма на отделя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. отделяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отделяло е производна форма на отделя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).