отгризвал

Речник на българския език

1. отгризвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгризвал е производна форма на отгризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отгризвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгризвал е производна форма на отгризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отгризвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отгризвал е производна форма на отгризвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отгризвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отгризвал е производна форма на отгризвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).