отгласяла

Речник на българския език

1. отгласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отгласяла е производна форма на отгласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отгласяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отгласяла е производна форма на отгласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отгласяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

отгласяла е производна форма на отгласям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отгласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отгласяла е производна форма на отгласям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. отгласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отгласяла е производна форма на отглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. отгласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отгласяла е производна форма на отглася (мин. деят. несв. прич. ж. р.).