отгласял

Речник на българския език

1. отгласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгласял е производна форма на отгласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отгласял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгласял е производна форма на отгласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отгласял — мин. деят. св. прич. м. р.

отгласял е производна форма на отгласям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отгласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отгласял е производна форма на отгласям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. отгласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отгласял е производна форма на отглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. отгласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отгласял е производна форма на отглася (мин. деят. несв. прич. м. р.).