отгласите

Речник на българския език

1. отгласите — мн. ч. членувано

отгласите е производна форма на отглас (мн. ч. членувано).

2. отгласите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отгласите е производна форма на отглася (сег. вр., 2 л., мн. ч.).