отгласил съм

Речник на българския език

1. отгласил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отгласил съм е производна форма на отглася (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отгласил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отгласил съм е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).