отгласила си

Речник на българския език

1. отгласила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

отгласила си е производна форма на отглася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. отгласила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

отгласила си е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).