отгласила е

Речник на българския език

1. отгласила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отгласила е е производна форма на отглася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отгласила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отгласила е е производна форма на отглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).