отгласи

Речник на българския език

1. отгласи — мн. ч.

отгласи е производна форма на отглас (мн. ч.).

2. отгласи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отгласи е производна форма на отглася (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. отгласи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отгласи е производна форма на отглася (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. отгласи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отгласи е производна форма на отглася (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. отгласи — повелително наклонение, ед. ч.

отгласи е производна форма на отглася (повелително наклонение, ед. ч.).