отвяха

Речник на българския език

1. отвяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отвяха е производна форма на отвея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отвяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отвяха е производна форма на отвея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).