отвялото

Речник на българския език

1. отвялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

отвялото е производна форма на отвея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. отвялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

отвялото е производна форма на отвея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).