отвяла съм

Речник на българския език

1. отвяла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвяла съм е производна форма на отвея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвяла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвяла съм е производна форма на отвея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвяла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвяла съм е производна форма на отвея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

4. отвяла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвяла съм е производна форма на отвея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).