отвяла е

Речник на българския език

1. отвяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвяла е е производна форма на отвея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвяла е е производна форма на отвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвяла е е производна форма на отвея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. отвяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвяла е е производна форма на отвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).