отвяла

Речник на българския език

1. отвяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвяла е производна форма на отвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвяла е производна форма на отвея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. отвяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвяла е производна форма на отвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. отвяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвяла е производна форма на отвея (мин. деят. св. прич. ж. р.).