отвъртяла

Речник на българския език

1. отвъртяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвъртяла е производна форма на отвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвъртяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвъртяла е производна форма на отвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвъртяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвъртяла е производна форма на отвъртя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отвъртяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвъртяла е производна форма на отвъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).