отвъртявал

Речник на българския език

1. отвъртявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвъртявал е производна форма на отвъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвъртявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвъртявал е производна форма на отвъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отвъртявал — мин. деят. св. прич. м. р.

отвъртявал е производна форма на отвъртявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отвъртявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвъртявал е производна форма на отвъртявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).