отвъртели

Речник на българския език

1. отвъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отвъртели е производна форма на отвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отвъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отвъртели е производна форма на отвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отвъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отвъртели е производна форма на отвъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отвъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отвъртели е производна форма на отвъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).