отвъртаха

Речник на българския език

1. отвъртаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отвъртаха е производна форма на отвъртам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отвъртаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отвъртаха е производна форма на отвъртам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).