отвъртала

Речник на българския език

1. отвъртала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвъртала е производна форма на отвъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвъртала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвъртала е производна форма на отвъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отвъртала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвъртала е производна форма на отвъртам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отвъртала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвъртала е производна форма на отвъртам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).