отвърнал е

Речник на българския език

1. отвърнал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвърнал е е производна форма на отвърна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвърнал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвърнал е е производна форма на отвърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).