отвърнал

Речник на българския език

1. отвърнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвърнал е производна форма на отвърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвърнал — мин. деят. св. прич. м. р.

отвърнал е производна форма на отвърна (мин. деят. св. прич. м. р.).