отвързвал е

Речник на българския език

1. отвързвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвързвал е е производна форма на отвързвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвързвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвързвал е е производна форма на отвързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отвързвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвързвал е е производна форма на отвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).