отвързвало

Речник на българския език

1. отвързвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвързвало е производна форма на отвързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвързвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвързвало е производна форма на отвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвързвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвързвало е производна форма на отвързвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отвързвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отвързвало е производна форма на отвързвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).