отвързвал

Речник на българския език

1. отвързвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвързвал е производна форма на отвързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвързвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвързвал е производна форма на отвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отвързвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отвързвал е производна форма на отвързвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отвързвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвързвал е производна форма на отвързвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).