отвръщал си

Речник на българския език

1. отвръщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвръщал си е производна форма на отвръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отвръщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвръщал си е производна форма на отвръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отвръщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвръщал си е производна форма на отвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).