отвръщал е

Речник на българския език

1. отвръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвръщал е е производна форма на отвръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвръщал е е производна форма на отвръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отвръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвръщал е е производна форма на отвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).