отвръщало

Речник на българския език

1. отвръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвръщало е производна форма на отвръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвръщало е производна форма на отвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отвръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвръщало е производна форма на отвръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отвръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отвръщало е производна форма на отвръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).