отвръщал

Речник на българския език

1. отвръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвръщал е производна форма на отвръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвръщал е производна форма на отвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отвръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

отвръщал е производна форма на отвръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отвръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвръщал е производна форма на отвръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).