отвращавал

Речник на българския език

1. отвращавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвращавал е производна форма на отвращавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвращавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвращавал е производна форма на отвращавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отвращавал — мин. деят. св. прич. м. р.

отвращавал е производна форма на отвращавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отвращавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвращавал е производна форма на отвращавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).