отвратяло

Речник на българския език

1. отвратяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвратяло е производна форма на отвратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвратяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отвратяло е производна форма на отвратя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).