отвратяла

Речник на българския език

1. отвратяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвратяла е производна форма на отвратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвратяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвратяла е производна форма на отвратя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).