отвратил съм

Речник на българския език

1. отвратил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отвратил съм е производна форма на отвратя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отвратил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отвратил съм е производна форма на отвратя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).