отвратило си

Речник на българския език

1. отвратило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвратило си е производна форма на отвратя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвратило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвратило си е производна форма на отвратя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).