отвратило е

Речник на българския език

1. отвратило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвратило е е производна форма на отвратя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвратило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвратило е е производна форма на отвратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).