отвратили

Речник на българския език

1. отвратили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отвратили е производна форма на отвратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отвратили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отвратили е производна форма на отвратя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).